Република Куба може да се гордее със синовете си: и революционери, и контрареволюционери. Докато лидерът на първите: по-младият Кастро успя да омая френските финансисти, икономисти, бизнесмени да му опростят външния дълг и да сключат 11 търговски и инвестиционни сделки, безспорните авторитети сред вторите – кандидатите за президент на САЩ от Републиканската партия Тед Круз и Марко Рубио дръпнаха здраво напред на «праймърийз» в щата Айова. Първият завоюва неочаквана победа над ексцентричния милиардер (и фаворит на Путин) Доналд Тръмп, а вторият почти го настигна, в очакване да го победи в Ню Хемпшир (където засега е втори).

През месец май м. г. Франсоа Оланд посети Хавана с надежда да утвърди левия си политически имидж, пострадал от атаките на вътрешните врагове във френската Социалистическа партия. Френските леви социалисти отдавна го притискат в желанието си партията им да стане още по-лява. Тогава той се обяви за посредник в отношенията между Куба и ЕС – роля, която по право се полага на Испания. Обаче консерваторът Мариано Рахой няма принципната възможност да води ползотворен диалог с братята – прекалено много ги е критикувал досега. Ако тези дни на мястото му дойде някой левичар, нещата коренно и бързо ще се променят. Засега обаче не се знае нищо.

Сега Раул Кастро върна визитата в очакване на икономическа помощ и политико-дипломатически пробив. Първата вече е налице. Разбира се, не без полза и за самата Франция. Близкият сътрудник на Франсоа Оланд: Жан-Пиер Бел вече определи Куба като «отворена врата за другите държави в Латинска Америка». Чисто дипломатическият пробив също е факт: това е първата визита на висш кубински ръководител в страна от ЕС. Няма съмнение, че тя ще стимулира и подобряването на отношенията с другите европейски страни. И също така и със САЩ до края на мандата на Обама.

Всъщност, отношенията между Хавана и Париж никога не са били замразявани. Незаконната дъщеря на «команданте ен хефе» Алина Фернандес описва в книгата си «Моят баща Фидел Кастро» как той е изпратил майка й Нати (химик по професия) да се занимава с промишлен шпионаж, в качеството и на първи секретар на кубинското посолство във Франция. Обзетият от яростен антиамериканизъм генерал Шарл дьо Гол благосклонно си е затварял очите пред кражбата на технологии. А френските леви и крайно леви никога не са спирали да помагат на Куба.

Отношенията с все още управляващите френски социалисти ще придобият особена важност за кубинските комунисти след президентските избори в САЩ. Там, по силата на американската политическа логика, се очаква да победи кандидатът на Републиканската партия. Ако това се случи, вече е почти сигурно, че или президентът, или вицепрезидентът ще бъде кубинец. И то краен реваншист, по отношение на братя Кастро, който веднага ще ликвидира целия прогрес в отношенията между Вашингтон и Хавана. И положението на кубинските управляващи отново ще стане много тежко. На фона на тежката икономическа криза в държавите-спонсори на кубинското ръководство: Китай, Русия, Бразилия, Венецуела, може да се повтори «особеният период в мирно време» от началото на 90-те години на ХХ век. Тогава Куба трябваше да разчита единствено на собствените си сили и животът беше станал изключително труден.

И Тед Круз, и Марко Рубио са сред тези американски кубинци, които оттогава «си седят на куфарите», в очакване да паднат братята Кастро и да се върнат в разкошните си домове в Хавана (разбира се, нуждаещи се от евро-ремонт, след толкова години). Макар че Марко Рубио е роден във Флорида, а Тед Круз – в Канада, и двамата претендират за наследството на предците си. И ще бъдат безкомпромисни към Кастро и останалите ветерани на Кубинската Революция. Най-малкото, ще затегнат още по-здраво икономическата блокада. А може и да организират някоя военна провокация в Карибско море.

Затова, развитието на отношенията на Куба с ЕС, особено с тези негови членове, където управляват леви правителства, е жизнено важно за Фидел и Раул Кастро в началото на 2016г.